Семейният портал

"Информираният човек се манипулира трудно!"

Жан Жак Русо

Електронен магазин
Вход към е-магазина
Радио ФЕМИЛИ
Слушайте on-line

Страшният доктор

#

Автор: Д-р Евгени Комаровски, педиатър

 

Взаимоотношенията между детето и медицината се базират на теоритичната подготовка в домашни условия. Най-разпространеният учебник по тази тема е знаменитата книга на К.И. Чуковски „Доктор Охболи”. Гениалния доктор, за когото идеалът в детското възприятие е следния: дава шоколадчета, говори по детски, и от време на време поставя термометър.

 

Сложните оперативни намеси, като например пришиването на откъснато краче на куклата, изглеждат напълно безобидно. Докторът не може да причини нищо лошо (страшно и болезнено) на своите малки пациенти и това предизвиква истинска любов у малчуганите към Охболи, както и силна професионална завист към него от страна на практикуващите лекари-педиатри.

 

Реалният живот обаче - с реалните болести и реалните болници, внасят своя коректив. Сладката приказна теория отстъпва място на практиката: болшинството контакти с медицината носят болка, страх, неудобство и други малки и големи неприятности.

 

Вечният въпрос е: кой е виновен? Защо на практика детето и лекаря толкова трудно намират разбирателство помежду си? Защо винаги и навсякъде децата изпитват страх и антипатия към медицинските работници? Защо доктор Охболи е добър, а нашия педиатър Мария Иванова е лоша?

 

дете, лекар, доктор, родител, медицина, мама, болница, боли, болезнен

 

Отговорите на поставените въпроси имат като основа цял набор от обективни и субективни фактори. Нека в началото да поговорим за обективните фактори, при които е невъзможно да се влияе за да се подобри съществуващото положение.

 

И така, на ниво профилактика на заболяванията (да подчертая - не лечението, а само профилактиката) системата за наблюдение на детето предполага вземане за лабораторен анализ на кръв, прегледи при педиатър и лекари - специалисти, а така също и профилактичните ваксинации. Да се вземе безболезнено кръв е невъзможно, ваксинацията без убождане е мечта. А прегледа при отоларинголога, а страшната тъмнина в кабинета на очния лекар, а невролога с чукчето в ръка?

 

Вижте още: Как да говорим с децата?

 

Какво въобще да коментираме болестите?! И без тях е достатъчно лошо с безкрайните убождания, бъркане в устата, щипане по корема, горчивите лекарства, при това придружени от страх, болка, забрани и ограничения, налагани от хората в бели престилки!

 

Субективните фактори са значително повече и за тях ще говорим много подробно, тъй като има напълно реална възможност за въздействие на съществуващото положение на нещата. Ключа към знанието е във факта, че в системата „лекар-дете” има много важно посредническо звено - родители и лица, приближени до последните (дядовци, баби, лели, чичовци, братя, сестри).

 

дете, лекар, доктор, родител, медицина, мама, болница, боли, болезнен

 

Напълно очевидно е, че преди контакта с медицината съществува вътрешносемейна подготовка, а след контакта - вътрешносемеен разбор. Такава изходна концепция е напълно логична - кой здравомислещ родител би казал на детето си: „Сега отиваме в поликлиниката, където ще те боли?”.

 

Много важно е човек да бъде наистина добронамерен, или поне да изглежда като такъв, защото за детето лош може да бъде всеки - неприятния чичо доктор, лошата леличка, която убоде пръстчето. Но никога лоши не могат да бъдат мама и татко. Ето го и първият проблем - директното противопоставяне на доброто (мама и татко) и лошото (доктора и сестрата).

 

Вижте още: Общуването: Най-ефективната родителска практика

 

Вторият проблем е в това, че независимо от всички опити да бъдат добри, на родителите ролята не им се получава. Дори и само за това, че не може да се лъже дълго - обещаха, че няма да е страшно и да боли, а ето че болеше и беше страшно.

 

Третият проблем е проблемът на непосредствения контакт между лекаря и детето. Индивидуалният подход, намирането на общ език, изясняването и отчитането на особеностите на характера. Всичко това изисква от лекаря „само” три неща: желание, умения и време. На пръв поглед изглежда парадоксално, че при толкова много желание и умения, факторът „време” е решаващ, но това е само на пръв поглед.

 

дете, лекар, доктор, родител, медицина, мама, болница, боли, болезнен

 

Опитайте се да намерите общ език, когато пред вратата стои опашка от пациенти или има записани 20 човека за преглед. Добрият стар професор винаги е „по-добър” от общопрактикуващия лекар, защото за отделно доведеното за преглед при него дете той има: 1) повече опит; 2) повече знания; 3) повече време.

 

Баналната фраза „времето е пари” важи с еднаква сила за банковото дело и за здравеопазването. Парите, които заработва лекаря за единица време са толкова смехотворни, че даже мисълта за това в продължение на 20 минути да убеждаваме ревящия Гошко да си отвори устата ни се струва абсурдна!

 

Вижте още: Имам връзки – важността на връзките за развитието на детето

 

Има още един проблем, свързан с осигуряване на качествено здравеопазване. Много от болезнените и неприятни методи на лечение могат да бъдат пълноценно заменени от едновременно по-приятни и безболезнени, но и по-скъпи варианти за лечение и терапия.

 

Болезнените инжекции с антибиотици в 70-80% от случаите се оказват ненужни, те съвсем успешно могат да се заменят с комбинации от хапчета. Но цената на тези препарати (по правило - вносни) често се оказва 2-3 пъти по-висока от тази на инжекциите.

 

дете, лекар, доктор, родител, медицина, мама, болница, боли, болезнен

 

Болезнените процедури на вливания на банки с лекарство и мазане с горчиви мазила могат да бъдат заменени от разнообразни физиотерапии и лечебни масажи. Въобще не говорим за стоматологията - тази уникална област в медицината, при която добрината или лошотията на доктора е в пряка зависимост от джоба на родителите.

 

Особена тема е ако е необходимо детето да постъпи в болница. Тук вече страховете са оправдани - не пускат мама, не разрешават любимите лакомства, взимат кръв всеки ден. А спринцовките? Където и да ни боли, след два-три дни в болницата ни боли повече. И причината за всичко това са същите тези хора в бели престилки.

 

Вижте още: Родителите и важните неща, на които да научат децата си

 

Къде е изхода тогава и има ли такъв изобщо? Как да се постигне разбирателство до степен лекарите и децата да станат приятели? Ето някои съвети:

 

Първият съвет, който не е съвсем съвет и не касае толкова родителите, децата и лекарите, а отговарящите за системата на здравеопазването изобщо, е че лекарят и за детето, и за родителите трябва да е близък, разпознаваем човек, с когото общуваме не само когато има проблем, но и когато всичко е наред.

 

дете, лекар, доктор, родител, медицина, мама, болница, боли, болезнен

 

В идеалния случай лекарят на детето не се определя от държавата (именно така се получава когато иде реч за педиатрите), а се избира от родителите. Логичното в този случай е заплащането да става от същите тези родители, а не от държавата. Но всичко това е теория: в 90% от случаите на детски болести става дума за инфекциозни такива, които не могат да се лекуват в индивидуален план. Затова теоритично проблемът за индивидуалния подход, за лекаря-приятел, за връзката между уменията, желанията, квалификацията и заплащането на лекарския труд като че ли не е сложно да се реши - поне у тази част от населението, което може да си плати.

 

Но практически това е невъзможно, защото лекаря е на бюджетна издръжка и това означава да е беден, ограничен във времето и мислещ за прехраната на собствените си деца. Лекарят има право в частната си практика да лекува бащата, да консултира майката, но не и детето. (бел. прев.- такава е системата в Русия.)

 

Вижте още: Кога да изберем личен лекар за бебето си?

 

След като се оплакахме от несъвършенствата на системата и глобалната бедност, да се върнем към реалността. И така, целите и задачите пред родителите и способите за тяхната реализация.

 

дете, лекар, доктор, родител, медицина, мама, болница, боли, болезнен

 

Не само по отношение на медицината, но и в живота въобще трябва да използваме думичката „трябва” рядко, но когато я използваме да я реализираме задължително. Педагогиката завършва там, където виковете и тръшкането могат да преобърнат „трябва” в „не трябва”.

 

Много е важно да се помни, че антипатията на детето към медицинските работници, не намалява болезнеността на медицинските процедури. Да се огледа гърлото при болезненост и кашлица е задължително и докторът ще го направи независимо от това дали на Гошко му се иска или не да си отвори устата. Във втория случай просто ще е болезнено и неприятно.

 

Вижте още: 3 тайни на щастливите деца

 

Категорично не бива да се лъже! Нито за това, че няма да боли, нито за това, че няма да се постъпва в болница! Не бива да се дават обещания, които могат да се окажат неизпълними и в последствие да се прехвърлят собствените педагогически провали на лекаря („утре ще  те вземем от болницата”; „не мога да те взема, лекарите не разрешават”).

 

Естествено, децата не бива да се плашат, но едно е да се плашат с митични и приказни явления (с баба Яга, Кумчо Вълчо, и т.н) и съсвсем друго - с реално съществуващи понятия. Напълно отговорно заявявам, че плашенето на децата с лекари, болници и инжекции трябва да се разглежда като огромна и непростима глупост. За примери даже не се налага да си напрягаме въображението: яж, или ще те водим в болницата; ако не заспиваш - ще ти бием инжекция; сега ще извикам доктора да му кажа, че не слушаш мама...

 

дете, лекар, доктор, родител, медицина, мама, болница, боли, болезнен

 

Разяснителните разговори с децата винаги трябва да подчертават напълно очевидния факт, че даденият, дори и неприятен и противен начин на лечение е продиктуван от характера на заболяването, а не от желанието на лекаря той да бъде именно такъв. Даже ако вие не намирате лекаря за приятен, учтив и внимателен - не го казвайте на детето. Категорично недопустимо е да критикувате лекаря и осъдително да коментирате решенията му пред децата.

 

Няма как те да обичат лекарите при положение, че аналогично чувство към тях не изпитвате самите вие или останалите членове на семейството. Поемете върху себе си част от забраните и изискванията - нека необходимостта от покой в леглото или гълтането на горчиви хапчета, потребността от определена (и то нелюбима) храна и посещението в поликлиниката да изхождат от вас. Постоянното позоваване на лекаря, заради когото са всички тези неприятности, едва ли ще подобри ситуацията. Да се намразят родителите е невъзможно, но да се формира антипатия към лекаря - много лесно.

 

Родители, умолявам ви - помогнете на лекаря да бъде добър!

 

По материали от: http://www.babyblog.ru/komarovskiy

Снимка: David Castillo Dominici, Ambro, patrisyu, photostock, Sura Nualpradid FreeDigitalPhotos.net


Подобни статии: