Семейният портал

"Информираният човек се манипулира трудно!"

Жан Жак Русо

Електронен магазин
Вход към е-магазина
Радио ФЕМИЛИ
Слушайте on-line

Резултати от изследвания

#

Продължение от Психологически особености на половете - Част 3

 

Проведохме нервно-психологическо изследване, състоящо се в следното: на децата се показват едновременно различни картинки пред двете очи, без те предварително да знаят, че  са различни. Този тест се нарича диоптически преглед. Обикновено при него децата твърдят, че виждат една и съща картинка, и посочват лявата или дясната. Да оставим настрана въпроса за спецификата на обработка на постъпващата информация от лявото и дясното полукълбо на мозъка и да съсредоточим нашето внимание към начина на възприемане от страна на детето на емоционално-украсена информация.

 

В поредността на прочит на картинките ние показвахме усмихнато и тъжно лице, при което ако лявото око виждаше усмихнатото, то на дясното се показваше тъжното. След известно време правехме смяна, при която в лявото око постъпваше негативна информация, а в дясното - позитивна. При сравняване на резултатите на шестгодишни деца се установи, че и момчетата, и момичетата - независимо от това на кое око какъв образ е представян - по-често отговарят, че са видели усмихнатото лице. Тъжното лице децата виждат значително по-рядко, т.е. окото вижда и информацията постъпва в мозъка, но впоследствие не я допуска до съзнанието.

 

Тъжен / усмихнат

Същите тези деца тръгнаха след година на училище. Това е огромно нервно натоварване за тяхната психика - променя се целия обичаен ритъм на живот, променя се външната среда, и в резултат на това се променя и начина на възприемане на света от детския мозък. В края на първи клас проведохме отново описаното изследване. При момичетата картината остана непроменена. При момчетата, за разлика от тях, тази една година не беше изтекла „безследно” - и те отговаряха много по-често,  че са видели тъжното лице. Негативната информация беше започнала да си пробива път до съзнанието - при избор между негатив и позитив, мозъка беше започнал по-често да избира негатива, което е несвойствено за здравото детско (а и възрастно) възприятие.

 

Важно е да се отбележи, че резултатите от анализа на мозъка зависеха много силно от личността на учителя, който работеше с децата. При педагог от авторитарен тип, изискващ безпрекословно подчинение на твърдо установени правила, нетърпящ възраженията и собственото детско мнение, детския мозък категорично игнорираше усмихнатото лице и твърдо избираше тъжното.  И обратно: в класовете, където учителят беше с демократичен подход, при който се държи сметка за вътрешния детски свят и на детето му се дава възможност да изрази своето мнение, децата - и по-специално момчетатата - бяха запазили вродената детска способност да възприемат света като добър и радостен и по-често виждаха усмихнатото лице.

 

Записвайки биотоковете на детските мозъци, ние разбрахме много нови неща за това как децата възприемат и анализират приятните и неприятните  въздействия. На деца в различна възраст им бяха давани да опипат различни предмети, които бяха невидими и скрити в малки кутийки. Част от предметите бяха приятни на допир - меки и пухкави, а други - неприятни: боцкащи и остри.

 

При децата над четиригодишна възраст (при по-малките такава закономерност отсъстваше) ние открихме големи разлики в мозъчната активност при възприемането на приятните и неприятните на допир предмети.  При момичетата активността на мозъка в момента на допир до приятните предмети беше значително по-висока отколкото при момчетата, чиято мозъчна активност от своя страна беше значително по-висока при неприятните предмети.

 

Ако анализираме как се променя активността на мозъка в продължение на по-дълго въздействие, носещо емоционален характер, то и тук ще открием изненади. На деца от предучилищна възраст им беше прожектирано филмче по приказката „Червената шапчица”, като от време на време им се даваше да опипат приятен на допир невидим предмет в малка кутийка (това беше лапа от лисича кожа, покрита с мека козина), при което им се съобщаваше, че това е „лапата на вълка”. Естествено, това предизвикваше при повечето деца неприятни емоции: едни замираха, други панически пускаха предмета с вик. После прожекцията продължаваше, и в един момент отново им се даваше да проверят какво има в кутията. При повторния опит, децата, естествено, веднага познаваха - това е „лапата на вълка”.  


Далеч не всички деца обаче изпитваха все още неприятни емоции. Някои от тях (предимно момичета) се усмихваха при познаването на предмета, и радостно съобщаваха, че така са и мислили - това е „лапата на вълка”. За тях не беше важно това, което става в приказката за лошия вълк, а това, че са познали вида на предмета, даден им от учителя. Вместо да съпреживяват страховете на Червената шапчица, те търсеха контакт с учителя и се стараеха да изпълнят  задачата, която им беше поставил.

 

Какво се случваше в техния мозък?


При момичетата, още в самото начало на заниманията и преди прожекцията на приказката, равнището на биоелектрическа активност на мозъка се повишаваше и оставаше висока до края.  При момчетата картината беше различна: при опипването на предмета се задействаха само онези части от мозъка, отговарящи за конкретната дейност, без активността му като цяло да е висока. В момента на осъзнаване, че това е „лапата на вълка”, мозъчната активност рязко се повишаваше, след което отново спадаше да предишните нива. При това активността не беше обща, а избирателна - включваха се слуховите, моторните и лобните структури на мозъка, необходими за програмиране на ответна реакция. Така се оказваше, че докато момчешкия мозък осмисля ситуацията и подготвя конкретен изход от нея,  момичешкия мозък  се намира в общо състояние на възбуда и активност без конкретна цел.

 

Сини мисли / розови мисли

Извод: момчетата за кратко, но ясно и избирателно реагират на емоционално въздействие. При момичетата се повишава емоционалния тонус на мозъчната кора като цяло, като по този начин мозъка се поддържа в състояние на „бойна готовност” за да реагира чрез всички свои структури на всяко възможно въздействие. Именно по този начин еволюцията е осигурила преживяемост на женските индивиди при всички висши животни. Мъжете от своя страна бързо понижават емоционалното си напрежение и от режим „преживяемост” превключват на режим „продуктивност”.

 

Възрастните трябва да познават и отчитат особеностите на момчешката емоционалност! За майките, възпитателките и учителките е трудно да разберат тази страна от живота на момчетата - нали  самите те са различни! Така се получава, че мама (или педагога) дълго и напоително наставлява или се кара на момчето, нагнетявайки емоциите и напрежението, и се сърди на липсата на реакция и отговор. Все едно, че момчето е апатично и равнодушно - но то всъщност не е!  Просто при него пика на емоционалната активност е преминал и реакцията му е била в първите минути на разговора, като за разлика от мама, по-голямата сестра или баба, момчето просто не може да поддържа дълго време емоционално си напрежение. То не е приспособено за това, и за да не се „счупи”, всъщност изключва слуховите си канали и информацията от потока думи не достига до него.  Момчето не ви чува! Вашите възпитателни усилия отиват на вятъра! Спрете! Ограничете продължителността на разговора, но го направете по-смислен, за да не дезориентирате момчешкия мозък, и обяснете ситуацията кратко и конкретно.  

И така, ние с вас достигнахме до най-важния извод в настоящето изложение: момчето и момичето са два различни свята. Много често ние не разбираме какво се крие зад техните постъпки, думи и реакции, и затова не реагираме правилно на тях. Ако по волята на съдбата вие отглеждате чудесно момиче, и ви се е родил син - то се подгответе да започнете от нула и опита ви във възпитанието на дъщерята по-често ще ви пречи, отколкото помага при отглеждането на сина. Същото се отнася и ако след момчето ви се роди момиче - само че усложненията  в случая ще са много по-малки.

 

Момчетата и момичетата в никакъв случай не трябва да се възпитават по един и същи начин! Те по различни начини гледат на света, слушат вас и околните, говорят и мълчат, чувстват и преживяват. Нека се опитаме да възприемем нашите деца такива, каквито ги е създала природата - различни по своему и всяко от тях - прекрасно. А дали ще успеете да разкриете и развиете техните вродени особености и таланти, без да им навредите - зависи само и единствено от вас!

 

Желаем ви успех!

 

По материали на: В.А. Теодакян

Превод и обработка: Ростислав Райчев

Снимки: digitalart, Poonsap FreeDigitalPhotos.net


Подобни статии: