Семейният портал

"Информираният човек се манипулира трудно!"

Жан Жак Русо

Електронен магазин
Вход към е-магазина
Радио ФЕМИЛИ
Слушайте on-line

5 причини децата да спрат да спортуват – част 2

#

Продължава от: 5 причини децата да спрат да спортуват – част 1

 

2. Принизяване на собствените постижения

 

Един огромен фактор, който прави спорта по-малко забавен за децата е това, че възрастните понякога си приписват заслуги и отнемат личните им постижения. Освен това много деца губят желание да спортуват, когато всяка тяхна минимална грешка или реакция бива жестоко критикувана от треньора или родителя.

 

Това не означава, че треньорът не трябва да коригира грешките, но и не трябва да отнема автономията на играча. Представете си вие как ще вършите работата си, ако шефът ви стои постоянно зад рамото ви и критикува работата ви и ви казва какво да правите? Така се чувства и детето ви, докато треньорът стои отстрани и му казва какво да прави, как да го направи и т.н.

 

Замисляли ли сте се защо толкова много деца играят с часове на видео игри? В много случаи защото няма кой да стои зад рамото им и да критикува всеки техен ход. Ако пък вие започнете да казвате „отбелязахме 2 гола този мач“ или „взехме сребърен медал на последното състезание“ – спрете. Така отнемате неговите постижения, а вашата подкрепа не ви дава правото да отнемате заслугите му.

 

деца, дете, спорт, уважение, постижения

 

Помогнете на детето си да открие своята страст, вместо вие да я определяте. Когато гледате мачове на детето си или бъдете позитивни след мача или не казвайте нищо. Никога не крещете по съдията. Ако не знаете какво да кажете, попитайте детето си. Може да се изненадате от отговора.

 

Четете още: 4 предупреждения за детска депресия

 

3. Няма достатъчно време в игра

 

Ако детето ви играе отборен спорт, но треньорът не го пуска да играе достатъчно и го вади от игра за всяка грешка, нормално е то да се откаже. Децата не просто искат да играят, те имат нужда да играят. Не е толкова важно колко известен и добър е отборът или треньорът, а детето да има възможност да даде своя принос в игра. 90% от децата биха предпочели да играят в отбора на губещите, отколкото да стоят на резервната скамейка на победителите.

 

Прекаленото ни акцентиране върху победата, спира децата от развитието им в техните собствени темпове. Треньорите потикват много деца да се откажат от спорта, пускайки в игра само тези, които ще допринесат за победата. В дългосрочен план обаче, именно резервите могат да се окажат най-добрите играчи.

 

деца, дете, спорт, уважение, постижения

 

Треньорите трябва да взимат играчи само ако ще ги пускат в игра, особено когато става дума за по-малки деца. Родителите от своя страна, е добре да стимулират детето си да потърси друг отбор, ако в настоящия не получава шанс и възможност да играе достатъчно. В професионалния спорт е пълно с атлети, които не са били звездите на отбора на 11 г. Много от тях са играли в провинциални и никому неизвестни отбори. Важно е детето да израсне като атлет и да обича спорта.

 

4. Страхуват се да не сгрешат

 

За много деца една от основните причини да се откажат от спорта, е страхът да не допуснат грешка, защото това води до критикуване, викане, резервна скамейка и т.н. Големите играчи не се притесняват от грешки, защото знаят, че не грешат само тези, които не опитват. Това е необходима част от процеса на развитие. Страхът от грешките потиска много деца и те решават, че е по-лесно да се откажат, отколкото да понесат критиката и упреците.

 

Четете още: Родителите влияят ли на детските амбиции?

 

Решението е да подкрепяте рисковете, които младите спортисти поемат. Вместо само да хвалите добрите резултати и успехите, започнете да подкрепяте децата си дори когато те правят грешки. Дори и да не успеят, трябва да продължат да опитват, докато победят и се справят. Обмисляйте добре реакцията си при провал. Детето ви определено не се нуждае от упреци и критики.

 

деца, дете, спорт, уважение, постижения

 

5. Чувстват липса на уважение

 

Нито един възрастен не обича да бъде пренебрегван и неуважаван от когото и да е. При децата е същото. В спорта обаче, много деца чувстват неуважение от страна на треньора, съотборниците, а понякога дори и родителите си, особено когато са допуснали грешка. Спортът изисква години усилия, тренировки и отдаденост, за достигането на професионално ниво. Тогава защо очакваме нашите 9-10 годишни деца да играят като професионалисти, без грешки, без колебание?

 

На първо място уважавайте усилията на детето си, неговата смелост и отдаденост. Не е важен само резултатът, а пътя, по който то минава, хъсът, който има, нещата, които научава. Следвайте златното правило – правете на другите това, което искате те да правят за вас. 


Подобни статии: