Семейният портал

"Информираният човек се манипулира трудно!"

Жан Жак Русо

Електронен магазин
Вход към е-магазина
Радио ФЕМИЛИ
Слушайте on-line

Всички мъжки страхове

#

„Скъпи, бременна съм!” - мъжката реакция на тази фраза съвсем не е така еднозначна, както би ни се искало или както често показват в някои филми. След радостното трепване на сърцето, в главата на мъжа нахлуват редица страхове - онаследени, продиктувани от неувереност и липсата на опит в такава коренно различна житейска ситуация.

 

 

10 мъжки страхове

 

1. Страхът да възпиташ чуждо дете

През деветте месеца от бременността жената чувства бебето под сърцето си и за нея няма съмнение, че това е нейното дете. За мъжа нещата са по-сложни: страхът „Ами ако не е от мен?” е подсъзнателен и не се проявява навън (освен ако съмненията не са основателни), но въпреки това присъства и вгорчава бъдещото бащинство. Затова жената, в периода на планиране на бременността, следва да направи всичко, за да успокои мъжа и да му вдъхне увереност, избягвайки действия, които могат да предизвикат съмнения в нейната вярност.

 

2. Страхът от провал с издръжката

Мъжът, съмняващ се в собствените си възможности, ще се опита да отложи въпроса за появата на бебето напред във времето, а дори и след това постоянно ще се страхува, че няма да може да „изхрани” семейството. Този страх не зависи от равнището на доходите на бъдещия баща или от социалния му статус, а по-скоро от самооценката, която си дава. Ако жената му обясни, че е готова на всички трудности без да предявява нереални потребности и капризи, то мъжът постепенно ще престане да се тормози от този страх. Естествено, има и мъже, които просто не искат да харчат от времето, нервите и парите си заради появата на дете - в този случай фразата „не съм готов да издържам семейство” следва да се разбира като „не искам да пожертвам своите интереси заради вас”. Последната категория мъже са елементарни егоисти.

 

3. Страхът да станеш незначителен

С появата на детето разположението на силите в семейството се променя: то застава между родителите и се превръща в централна фигура, отнемайки малко от вниманието и ореола на новоизпечения баща. Някои мъже реагират на тези промени много болезнено и дискомфортно, и дори възприемат детето като съперник за любовта и вниманието на жената. Това е директно напомняне за нашата животинска същност - в дивата природа понякога самците убиват потомството за да върнат по-бързо женската в ролята на сексуален обект. За това мъжът да бъде баща, а не конкурент грижа има жената - като го привлича и ангажира не само за решаването на дребни битови въпроси, а го въвлече в непосредствената грижа за хлапето. Посредством бащината роля може да се формира истинска здрава връзка между мъжа и неговото дете, като стреса и страха постепенно ще отминат.  

 

4. Страхът от невъзможност за раздяла

Подобен страх изпитват мъжете, които не са уверени в своя избор. Да допуснем, че жената му харесва, той е готов да прави дългосрочни планове за тяхното общо бъдеще. Но нещо все пак „драска” отвътре, оглеждането и търсенето наоколо не спират. Естествено, безотговорния мъж няма да си губи времето с подобни терзания. Но ако той чувства своя дълг и разбира, че на жената с нейното бебе им е нужна най-малкото материална подръжка, едва ли ще успее просто да си тръгне с аргумента „Съжалявам, скъпа но се влюбих в друга...”.

 

5. Страхът от появата на дъщеря

В някои страни все още съществува „култ към момчетата”. Прието е, че сина е гордостта на семейството, работната ръка и продължението на рода. Това важи особено за страни, в които има контрол на раждаемостта - например Индия и Китай. Освен това, много популярен става изборът на пол на бъдещото дете - чрез диети, пози, планиране на времето и т.н. В нашата страна няма ограничения на раждаемостта и някои наложени в миналото стереотипи са с намалено влияние, но все пак няма шанс да видим по улиците мъж с тениска, на която пише: „Роди ми се дъщеря. Не виждам смисъл да строя дом и да посаждам дърво”.

 

6. Страхът от смяна на стила

Отговорният мъж знае, че раждането на бебето е повратна точка, от която следва рязка промяна на стила и начина на живот. Нежеланието да реорганизираш живота си често се явява причина, поради която мъжете отлагат решаването на въпроса за попълването на семейството. Естествено, на безотговорния мъж такива мисли въобще няма да му минат през главата и той би продължил с предишния си начин на живот без да се замисли за това, че на жената в новата ситуация са й необходими помощ и подкрепа.

 

7. Страхът от манипулации

Представителките на нежния пол прекрасно владеят искуството на манипулацията. Неслучайна е приказката, че няма невъзможни неща за жената, която може да се разплаче в подходящия момент пред подходящия мъж. Сълзите са лека артилерия - в арсенала на жените сериозният инструмент са децата. Някои от тях заплашват бащите, че ще им ограничат контактите, други се оплакват на детето от лошия татко в къщи. Това подхранва страховете на мъжа и той може да не иска бебе за да се защити от подобни матипулации.

 

8. Страхът от несправяне с ролята

Често подобни терзания изпитват мъже, които са били възпитавани от самотни майки. Те не разбират в какво се състои ролята на бащата поради отсъствието на съответен модел за подражание в техния личен опит и не знаят как да възпитат детето, и как да установят родителски контакт и близост помежду си.

 

9. Страх за жената

Понякога страхът за здравето на жената достига до степен на това мъжа да се откаже от деца. Този страх е особено силен ако става въпрос за „късна майка”, при която съгласно медицинските критерии бременността е рискова и вероятността от малформации при бебето е по-голяма.

 

10. Страхът, че жената ще „погрознее”

Не е тайна, че мъжете обичат с очите си и за някои от тях външността на жената си остава определящ критерй за цял живот. Такъв тип мъже се опитват да отлагат идеята за бременност от страх да не си „получат” след раждането съвсем друга жена, която ще изглежда по коренно различен начин.

 

Страхът поначало е заложен в природата на човека с една едничка цел - да го защити. Много често обаче това чувство дотолкова доминира и се засилва, че направо пречи да се живее нормално. Мъжете по принцип страдат много повече от жените от такова натрапчиво „изплашване”,  защото са много по-склонни да прикриват своите емоции. Но факта, че прикриваш страховете си от околните не означава, че не страдаш от тях! В условията на „битката на половете” и съобразно утвърдените стереотипи за поведение в обществото, мъжа предпочита да се ”маскира”, като демонстрира цинизъм, равнодушие или агресия. При липсата на разбиране, такт и споделяне вътре в семейството, това може да доведе до образуване на затворен кръг, от който трудно се излиза, и всяко негово завъртане натрупва ново неразбиране, обиди и конфликти.

 

Превод и редакция: Ростислав Райчев

По материали от: www.woman.ru

Снимка: FreeDigitalPhotos.net


Подобни статии: