Семейният портал

"Информираният човек се манипулира трудно!"

Жан Жак Русо

Електронен магазин
Вход към е-магазина
Радио ФЕМИЛИ
Слушайте on-line

Празникът на виното и традициите

#

На 14-ти февруари по стара българска традиция честваме Трифон Зарезан – денят на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите. В последните години все повече се набляга на празнуването на другия празник, който отбелязваме на тази дата. Затова сега ще посветим следващите редове на Свети мъченик Трифон, който е роден около 225 г. Докато житието на Свети Трифон ни разказва за човек, чийто път е изпълнен с много терзания, народните предания в някои части на страната твърдят, че той е бил брат на Богородица.

 

След приемането на григорианския каленар празнуването му се измества на 1-ви февуари, а 14-ти февруари започва да се отбелязва като Деня на лозаря. Въпреки промяната и объркването, в българската традиция двата празника продължават да се преплитат, за което свидетелства и фактът, че светецът често е изобразяван като младеж, който носи различни инструменти за рязане.

 

Народната българска традиция е на този ден да се подрязват лозите, за да са плодовити. Този ритуал обикновено е съпътстван с много обредни действия. Мъжете стават рано сутрин и отиват на лозето с омесена питка, печено пиле напълнено с ориз и вино. След като подрежат лозата на 3 места я поливат с донесеното вино.

 

вино, традиции, трифон, зарязване

 

След това избират един мъж за цар на лозята, накичват го с венци и го повеждат към селото с музика и танци. Минават през всички къщи, където ги черпят с вино, а с остатъка от почерпката поливат царя за берекет. След като обиколят всички къщи, царят се прибира и подготвя трапеза за да посрещне цялото село и веселбата да продължи.

 

За народните традиции на този ден разказва Михаил Арнаудов в книгата си ”Български Народни Празници”. Ето кратки цитати от нея:

 

Денят 1 февруари (по нов стил 14 февруари – бел.админ) се нарича Трифон зарезан. Той се празнува от лозари, кръчмари и градинари, на които светецът е покровител. В Пловдивско още от вечерта селяните събират пари за коливо, свещи, ракия и гощавка, а на заранта бият камбаните като за голям празник. Като се съберат в черква, след литургия отиват всеки с бъклица червено вино на лозе и зарязват с наострен косер няколко от най-плодовитите лози, които се поливат с вино и благославят да родят много грозде.

 

вино, традиции, трифон, зарезан

 

В Скопско всеки взема от „кръстената” в черква вода, занася я с пепел на лозето си, за да „изпръхнува” гроздето, т.е. да има по-големи зърна. Като се „закроят” (зарежат) няколко лози, сяда се на веселба. В Струга и Прилеп наричат светеца „Трифон пияница” и вярват за него, че се е опил на лозе, та затова си пресякъл носа.

 

В Малгарско (Източна Тракия) садят овощни дръвчета, а лозята пръскат със светена вода. Когато обикалят лозовите кютюци, един пита: „Трифоне, къде си?” А друг отговаря: „Под лозата, от грозде не се видя!”, а първият добавя: „До година хич да не се видиш!”

 

Празнува се не само Трифон, но и двата следни дни, наричани „Трифонци”. Тогава не се работи, от страх да не пострадат хората от вълци. Жените не плетат, не предат, не тъкат и не отварят ножици, за да бъдат затворени челюстите на вълците. По разни белези се гадае времето през годината.

 

В Родопско домакинята удря с брадва по някой стълб и вика: „Чуеш ли ме, Трифоне?”, а от къщи й отговарят: „Не чуем те от масло, от сирене” и т.н. и това се нарича „Трифоносване” (за плодородие).

 

вино, традиции, трифон, зарезан

 

В Северна България (Русенско, Търновско, Плевенско, Врачанско) на тоя ден става избор на цар на лозята. Като се съберат, именно, на лозе, лозарите слагат на трапезата китка босилек, увита с червен конец, и три пръчки от лоза, и най-старият казва: „Кой е честит, нека поеме китката и да стане Трифон (цар)”. Който желае, става, поема китката и всекиму честити.

 

Царят тогава благославя: „Хайде да бъде честито и берекетлия! На всяка лоза по шиник, а от всяка гижа (пън) по чъбър!” Всички отговарят „Амин”. Гледа се при избора да бъде царят по-заможен, защото трябва да почерпи всички, и още да е той късметлия, т.е. през неговото царуване (труфонуване) да е имало голямо плодородие. Като се свърши ядене и пиене по лозята, тръгват с гайди, цигулки и тъпани за село.

 

Посветен на лозята, празникът Трифон Зарезан всъщност открива новия сезон за всички земеделски дейности, а с прибирането на гроздето се отбелязва завършека на земеделската работа през есента.

 

Снимки: rjenkins, def110, Chris Gin / Foter.com


Подобни статии: