Е-магазин


Семейният портал

"Информираният човек се манипулира трудно!"

Жан Жак Русо

Киста на яйчника

#

С името “яйчникова киста” нерядко се обозначават гинекологичните състояния “задържан фоликул” или “кистично жълто тяло”. Какво представляват тези две състояния?

 

Тъканта на нормалния яйчник е изпъстрена от кухини (фоликули) с много малки размери. Фоликулът съдържа яйцеклетка и малко течност. В началото на всеки менструален цикъл един от фоликулите започва да нараства и някъде към средата на цикъла се пука. От него се отделя яйцеклетка и затова явлението се нарича овулация. На мястото на фоликула се образува нова структура – “жълто тяло”, което е изпълнено с незначително количество кръв. Ако отделената яйцеклетка не бъде оплодена, жълтото тяло практически изчезва. Настъпва следващата менструация. Тя поставя началото на нов цикъл и процесите се повтарят.

 

Възможно е по време на цикъл растящият фоликул да не се пукне, а да продължи да нараства и в един момент да достигне диаметър по-голям от 3 сантиметра. Подобна структура носи името “задържан фоликул” и по същество представлява яйчникова киста. От друга страна, възможно е след пукането на фоликула в жълтото тяло да се събере повече кръв и диаметърът му също да надвиши 3 сантиметра. Така промененото жълто тяло също представлява киста.

 

Описаните два вида кисти не са злокачествено заболяване. Те се образуват в хода на функционирането на яйчника и затова ги наричаме “функционални кисти”. Функционалните яйчникови кисти често са свързани с нередовни менструации.

 

Кисти на яйчника може да причини и заболяването ендометриоза – разположени на  “чужда територия” огнища от маточна лигавица. Вътрешната повърхност на кистите, причинени от ендометриоза, функционира като нормална маточна лигавица - по време на менструация тя също "менструира" и кистата се изпълва с менструална кръв. Тъй като няма излаз навън, менструалната кръв в ендометриозната киста си остава там, където е. Постепенно натрупаната кръв претърпява разпад и цветът й се променя от червен на тъмнокафяв, почти черен - като течен шоколад. Този цвят е дал основание ендометриозните кисти на яйчника да бъдат наречени "шоколадови".

 

Към яйчниковите кисти се отнасят и част от проявите на автономен тъканен растеж (туморно развитие) в яйчника. Такива тумори често образуват кухини, т.е. кисти. Те могат да бъдат доброкачествени, съмнителни или злокачествени. Разликата между тези три категории е съществена, но тя обикновено се установява едва след изследване на кистите от патологоанатом – специалист, който оглежда под микроскоп променената тъкан, взета по време на операция.

 

Много пъти като “яйчникови кисти” се диагностицират изпълнени с течност кухини, разположени в близост с яйчника. Това могат да са кисти в структурите, които прикрепят яйчника към матката или към тазовата стена – така наречените  “параовариални кисти”. В подобни случаи яйчниковата тъкан е изцяло запазена. Параовариалните кисти най-често са доброкачествени. Като киста може да изглежда и яйчниковият абсцес – кухина в яйчника, изпълнена с гной. Същото важи за гной или друг вид течност, събрана в разположената наблизо маточна тръба. Това са промени, причинени от тежко възпаление на вътрешните полови органи (тазова възпалителна болест). Като киста може (макар и по-рядко) да изглежда и извънматочна бременност.

 

Поведение при поставена диагноза “яйчникова киста”.

 

За поставяне на диагнозата “яйчникова киста” често е достатъчен обикновен гинекологичен преглед, но за по-точни данни – откъде точно произхожда кистата, има ли съмнение за злокачественост – разчитаме най-вече на ехографското изследване. При това трябва да се знае, че за сравнително малки кисти ехографският преглед през корема не винаги е достатъчно информативен и е по-добре да се направи вагинална ехография.

 

Операцията няма разумна алтернатива, ако

  • ехографският образ не отговаря на киста (кухина), а на солиден тумор
  • носителката на яйчникова киста е в менопауза
  • съществуват лабораторни данни, че кистата произвежда необичайни количества хормони или други биологично активни вещества
  • освен кистата, в корема на жената се установява значително количество свободна течност.

 

В останалите случаи, становището на гинеколога е резултат от комплексна клинико-лабораторна и ехографска преценка. Той може или да Ви предложи да се оперирате веднага, или да предпочете да проследи развитието на кистата в следващите няколко менструални цикъла. Възможно е да ви предпише хормонални препарати по определена схема през периода на изчакване и наблюдение. Ако става дума за “задържан фоликул” или ‘жълто тяло”, те биха могли да изчезнат – както след лечение с хормонални препарати, така и спонтанно. Ако след проследяване в рамките на три менструални цикъла, кистата изглежда по един и същи начин или нараства, се препоръчва операция. Причините за това са поне две:

 

- Нарастването на кистата създава предпоставки за спукване и изтичане на съставките й в коремната празнина. Такъв инцидент спада към причините за “остър хирургичен корем” в гинекологията. Той води до рязко влошаване състоянието на пациентката и представлява непосредствена опасност за живота й. Острият корем налага спешна операция. По-добре е да я избегнем, като направим планова операция преди да е настъпил инцидентът

 

- Оперативно лечение на киста на яйчника може да се предприеме, за да бъде поставена точна диагноза: да се изясни дали става дума за “функционална”, “параовариална”, “ендометриозна” киста на яйчника или за тумор с доброкачествен, съмнителен или злокачествен характер.

 

При строго дефинирани обстоятелства (както от технически характер, така и по отношение естеството на кистата) операцията може да се замени с пункция. Пунктират се кисти, за които е пределно сигурно, че са доброкачествени (например - "шоколадовите кисти" при ендометриоза) и които са разположени ниско в таза. Пункцията се осъществява през влагалището, под непосредствен ехографски контрол, т.е. иглата, с която пунктираме, е прикрепена чрез специално устройство към ултразвуковата сонда, с която се извършва вагинална ехография. Изтеглената от кистата течност се изпраща за изследване, а на нейно място се въвежда разтвор, който пречи на по-нататъшно натрупване на течност (например, етилов алкохол).

 

При приемане на алтернативата за оперативна намеса, пациентката трябва да знае няколко важни неща. Първото е, че още по време на самата операция кистата винаги се изпраща за експресно изследване от патологоанатом – изследване, известно с названието “гефрир”. Полученият отговор определя по-нататъшното ни поведение. Ако отговорът гласи, че кистата е доброкачествена, незасегнатата част на яйчника (ако има такава) се запазва. Отстраняваме само кистата. Ако патологоанатомът установи, че в кистата има злокачествени клетки, най-често премахваме и двата яйчника, матката, голямото було на червата, понякога апендикса и определени групи лимфни възли. Възможно е да се окаже, че кистата е съмнителна или експресното изследване на тъканта да не може категорично да отхвърли наличието на злокачествени клетки в нея. В такава ситуация гинекологът действа строго индивидуално. Взимат се предвид възрастта на жената, общото й здравословно състояние, има ли деца, съществуват ли анатомични предпоставки за забременяване (включително in vitro) и др. Операторът знае, че ако премахне само кистата без останалите органи, които се премахват при злокачествен тумор, може да се наложи повторна операция в най-близко бъдеще. Той трябва да обясни това и на пациентката – още преди операцията.

 

При голяма вероятност за доброкачествен характер на процеса (“функционална”, “параовариална”, “ендометриозна” киста) предпочитаме да оперираме чрез лапароскопия. Пациентката трябва да бъде информирана, че по време на лапароскопията може да се наложи преминаване към по-голям разрез на коремната стена. Това се случва ако установим, че лапароскопското премахване на кистата крие непреодолими технически трудности (например поради тежки сраствания), или ако нарушаването целостта на кистата е крайно нежелателно.

 

При някои пациентки се налага и следоперативно лечение с медикаменти – не непременно противотуморни. Накрая ни се иска да споменем, че съществуват случаи, в които диагнозата "киста на яйчника" носи повече уплаха, отколкото непосредствен риск за здравето.

 

Невена Пиперкова, Клиника по обща и онкологична гинекология на ВМА

Снимка: FreeDigitalPhotos.net


Подобни статии:


Моля, влезте в профилa си или се регистрирайте, за да коментирате.
Copyright ©2011 Мама, татко и аз